С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Изпрати на приятелзатвори

Кучето и детето

Промени размера на текста Изпрати на приятел Принтирай

Кучето и детето (1 от 14)

Със сигурност един от най-добрите другари за игра на всяко дете е кучето. Но то е и нещо много повече от това. Какво трябва да знаят мама и тате преди да решат дали да вземат домашен любимец.

Всеки знае изтърканата фраза за най-добрият приятел на човека. Със сигурност един от най-добрите другари за игра на всяко дете е кучето. Но то е и нещо много повече от това. Какво трябва да знаят мама и тате преди да решат дали да вземат домашен любимец.

Ако кучето е просто поредната играчка на детето и е взето само с тази цел, може би е по-добре да помислиш за друго забавление на наследниците си.

Четириногото може да даде много на детето ти, много повече, отколкото предполагаш. Но ако не го вземеш с идеята, че то става част от семейството ти и ще е новият му член, едва ли ще постигнеш какъвто и да е положителен ефект. Кучето, повече от всяко друго животно, може да научи детето на грижовност, любов към животните, общуване, внимание, нежност, състрадателност и отговорност. Важното е ти да помогнеш на детето да възприеме тези уроци, с твоя пример на отношение и с постепенното възлагане на отговорността за гледането му.

Кучето е изключително уместен подарък за дете, което е единствено в семейството.

Липсата на братя и сестри не може да бъде заменена от домашен любимец, но това може да се окаже чудесен временен вариант за мъника. Чрез приемането на животинчето, то ще свикне и с грижите за него и малко или много ще се подготви и ще приеме по-лесно по-малко братче или сестриче.

Все пак ако детето е само на няколко годинки, трябва да ти е ясно, че вземаш безкрайно забавление за него и нови грижи за себе си. Не храни илюзии и не е редно да очакваш, че на тази възраст то ще се грижи за животното. Съвсем естествено отговорността пада върху теб. Може да започнеш да му показваш как се прави всичко, хранене, почистване, разходка. Нека детето да вижда и да се учи, а ти може да му възлагаш малки задачки, подходящи за възрастта му. Например, да сложи храната в паницата на кучето или да среше козината му.

В началото трябва да предвидиш време за адаптация на кучето.

Имай предвид, че в зависимост от възрастта, способностите и предисторията му, на всяко животно му трябва различен период време, за да свикне с порядките в новия си дом. То също така изживява стрес от промяната и има нужда от комфорт и спокойствие. Така, че му осигури това по възможност и се въоръжи с търпение, което ще ти трябва, за да събираш счупени съдове, разпилени дрехи, разръфани пантофи и купчинки изпражнения, които не са си на мястото. Просто ще ти се наложи да се заемеш и с възпитанието на кучето, където също важат подобни правила – търпение, повторение, възнаграждение, показване и много любов. В никакъв случай не прибягвай до физическа сила и крясъци. Първо, че това е жестоко спрямо животното, и второ и много важно – даваш изключително отрицателен пример на детето, което попива всичко видяно и после възпроизвежда.

За да ти е по-лесно, съчетавай разходката на детето с тази на кучето или помоли някой да ти помага за четириногото.

Така или иначе трябва добре да обмислиш възможностите си, защото основното правило гласи, че куче се взема не когато детето е достатъчно голямо, а когато родителите му са готови да се грижат за домашния любимец.

Едно от първите неща, които трябва да изясниш пределно отчетливо на детето е, че кучето е живо същество и че не бива да се играе грубо с него, че детето трябва да го пази и да бъде нежно.

Също така е важно да знае, че животното не може да яде каквото и да е, а само определени неща. Децата често от любопитство и любов подхвърлят на домашните любимци неща, които не само не са за ядене, но могат и да са опасни. Със сигурност първите седмици не бива да оставяш кучето и детето заедно без надзор. Следи за реакциите на детето спрямо него, а също и за характера на кучето. Понякога, дори то да е от добро родословие и порода, известна с кротък нрав, кучето може да прояви характер и да носи определени черти, като агресия или прекалено силен страх, което да го прави негодно за живот с дете.

Обмисли добре каква порода ще избереш.

Разликите между някои са огромни. Имай предвид, че малките кученца, декоративните породи може да не бъдат ежедневно извеждани, но също имат нужда от движение. Понякога по-трудно се поддават на обучение и дресура, а някои са известни с раздразнителния си характер, като например пинчера и пекинеза. За бойните породи изобщо няма смисъл да ти обясняваме, защо не са подходяща кандидатура. Въпреки, че много родители се решават да вземат точно такива любимци и ги обучават да пазят децата. Но тази функция я вършат прекрасно и златният ретривър, овчарските породи или прекрасните лабрадори. Това са изключително умни и полезни кучета, незаменими помощници в отглеждането на деца, в помощ за инвалиди и незрящи хора. Те са търпеливи и имат силно развито чувство към децата. С правилно обучение, грижи и любов такива кучета биха дали страшно много на семейството и на детето.

Преди да избереш породата трябва да решиш дали искаш женско или мъжко. Някои специалисти смятат, че женските са по-спокойни и търпеливи, по-любвеобилни. Но си помисли дали искаш да имаш кучешко поколение. Проучи добре родителите на кучето и мястото от където идва. Важно е да знаеш дали са се грижили добре за него и евентуално дали са прилагал сила върху животното. Това може да окаже голямо влияние върху и да промени характера му, да го направи агресивно или твърде страхливо, а често и двете.

Имунизациите, регистрацията и паспорта са задължителни.

Прегледай какво е направено и пропуснато и възможно най-бързо допълни нещата.

Като цяло е добре да вземаш малко, няколко месечно кученце на малко, няколко годишно дете. Така и двамата свикват заедно и за детето животинското обкръжение е съвсем естествено. Кучето все пак не бива да е съвсем малко и зависимо от майка си.

Не забравяй, че животното може да бъде чудесен приятел на детето ти. Но ти трябва да покажеш на наследника си как и той да бъде истински, грижовен другар на кучето.

Промени размера на текста Изпрати на приятел Принтирай

Коментари

Коментари за “Кучето и детето”
Няма добавени коментари към тази статия
Добави коментар

Четете още от "Развитие"

Правилно ли расте детето?

Правилно ли расте детето? Как да порасне по-високо?

Ръстът и теглото на детето са от значение за неговото здраве. Затова не...

ТЕСТ: Разкрий емоциите детето

ТЕСТ: Разкрий емоциите на детето

С помощта на моливи и бял лист можеш да разбереш какви чувства вълнуват твоето...

Вълшебно Коледно възпитание

Вълшебно Коледно възпитание

Да имаш дете е малко чудо, а да знаеш как да го отгледаш и възпиташ e необятна...

Висока температура при бебето? Без паника!

Висока температура при бебето? Без паника!

За съжаление бебетата не идват с инструкция за употреба и още с раждането всяка...


ОвенОвен

ТелецТелец

БлизнациБлизнаци

РакРак

ЛъвЛъв

ДеваДева

ВезниВезни

СкорпионСкорпион

СтрелецСтрелец

КозирогКозирог

ВодолейВодолей

РибиРиби